177 години от рождението на великия руски етнограф Миклухо Маклай
На тази дата е роден Николай Николаевич Миклухо-Маклай.
Той е руски етнограф, антрополог, биолог и пътешественик-изследовател, изучавал коренното население на Югоизточна Азия, Австралия и Океания, в това число папуасите на североизточния бряг на Нова Гвинея.
Роден е на 17 юли - 5 юли остарял жанр 1846 година в село Язиково-Рождественское, Новгородска губерния, в семейство на железопътен инженер. През 1858 година фамилията му се реалокира в Санкт Петербург и Миклухо-Маклай продължава образованието си във Втора Петербургска гимназия.
След като приключва гимназия през 1863, продължава образованието си във Физико-математическия факултет на Петербургския университет.
На идната година поради присъединяване в студентски митинги му е неразрешено да учи във всички съветски университети и той е заставен да замине за Германия.
Там се записва в Хайделбергския университет (1864) специалност философия, а по-късно изучава медицина в университетите в Лайпциг (1865) и Йена (1866 – 1868). Под управлението на професор Ернст Хекел, на който е помощник, се занимава с проучване на сравнителна анатомия на животните.
В качеството си на помощник на Ернст Хекел, в интервала 1866 – 1868 година, Миклухо-Маклай посещава Канарските острови, островите Мадейра, Скандинавския п-ов, Сицилия и Мароко.
През 1868 приключва образованието си и от март до май 1869 посещава Червено море и Мала Азия за проучване на низшите морски животни и същата година се завръща в Русия.
Експедиционно-полева активност (1870 – 1883)
От тясната си компетентност анатомия Миклухо-Маклай последователно минава към по-общите въпроси на естествознанието – антропология, етнография, география. Достига до извода за въздействието на естествената и обществената среда за образуването на културни и расови признаци у народите в другите елементи на света.
През 1870 година на кораба „ Витяз “, под командването на Павел Николаевич Назимов, за доказване на своите изказвания и по молба на Руското географско сдружение, се насочва в първото от множеството си пътешествия към Нова Гвинея.
От 20 септември 1871 до 19 декември 1872 изследва бита, обичаите и религиозните обреди на папуасите, населяващи североизточния бряг на Нова Гвинея, източно от залива Астролабия (5°15′ ю. ш. 146°00′ и. д.). По-късно брегът, на който обитава Миклухо-Маклай, е наречен на негово име. По време на пребиваването си там с огромно самообладание Маклай печели любовта и доверието на локалното население.
През 1873 – 1874 година със същата цел обхожда Молукските, Зондските и Филипинските острови. През втората половина на 1874 посещава югозападното крайбрежие на Нова Гвинея, а през 1875 обхожда Малайския архипелаг и полуостров Малака.
През 1876 – 1877 година прави странствуване в Западна Микронезия и Северна Меланезия, като посещава островите Палау, остров Яп и Адмиралтейските о-ви. От 27 юни 1876 до 10 ноември 1877 за повторно посещава Брега Маклай и е изключително благополучен да се срещне със своите приятели-папуаси, които го посрещат възторжено. На съображение на своите наблюдения Миклухо-Маклай стига до извода за видовото единение и роднинство на човешките раси, като унищожава антинаучните показа за съществуващите „ низши “ и „ висши “ раси.
Поради първите признаци на анемия и общо безсилие на организма Миклухо-Маклай е заставен да приключи навреме визитата си на острова и отпътува за Сингапур на лекуване, където остава повече от половин година.
Недостигът на финансови средства не му разрешава да се върне в Русия и през 1878 е заставен да отиде в Сидни, Австралия, където се заселва в къщата на руския консул. След това известно време живее в постройката на Английския клуб, а най-после в дома на известния и авторитетен публичен активист и учен-зоолог Уилям Маклей. Със съдействието на последния Миклухо-Маклай основава първата в Австралия морска биологична станция, недалеко от Сидни, където през 1881 се преселва да живее и която става негов непрекъснат дом до края на живота му.
От 1878 до 1882 година пътува из Югоизточна Австралия. През 1879 прави странствуване в Меланезия по маршрута Нова Каледония – Новохебридските о-ви – о-вите Банкс – Адмиралтейските о-ви – о-вите Тробриан – Соломоновите о-ви.
През 1880 и 1881 посещава югоизточното крайбрежие на Нова Гвинея с наказателна британска експедиция и с помощта на неговата интервенция командирът на кораба се отхвърля от изгаряне на папуаското село и поголовното изтребване на жителите му.
След следващото си завръщане в Австралия Миклухо-Маклай разпростира усилена пропаганда против търговията с плебеи в Океания.
През 1882 през Суецкия канал се завръща в Русия, като по пътя прави странствуване в Европа, където прокламира своите хрумвания за тъждество сред расите.
По време на пребиваването си в Русия се среща с император Александър III и му предлага да се сътвори морска станция и съветско населено място в Нова Гвинея на Брега Маклай, а също и стратегия за стопански и обществени преобразувания в живота на островитяните. Плановете му биват отхвърлени като утопични, само че съумява да погаси задълженията си и да финансира нова експедиция.
Последни години (1883 – 1888)
През 1883 година Миклухо-Маклай отпътува за Австралия. В Батавия среща съветския транспортен съд „ Скобелев “ (новото име на „ Витяз “ с капитан Вадим Василиевич Благодарев) и не може да устои на изкушението да посети своите другари в Нова Гвинея и от март до юни 1883 им гостува за финален път.
От 1883 до февруари 1886 живее в Югоизточна Австралия в учредената от него биологична станция, където през 1884 се дами за Маргарита, щерка на огромен австралийски земевладелец и политически активист.
През 1886 година Миклухо-Маклай, дружно със фамилията си, се връща в Русия и още веднъж предлага на императора „ Проекта Бряг Маклай “, като противопоставяне на немската анексия на острова, само че планът му още веднъж е отритнат.
Два пъти, през 1886 и 1887, посещава родното място на майка си град Малин, Житомирска област в Украйна. Там учи бита, обичаите и традициите на локалното население. Интересува се от произхода на града и неговата история. В близките села учи антропологичния градеж на локалните поданици.
Междувременно заболяването му прогресира и все по постоянно прекарва времето си в леглото. Умира на 2 април 1888 година в Санкт Петербург. Жена му и децата му след неговата гибел се връщат в Русия и в символ на високите заслуги на Миклухо-Маклай до 1917 година получават съветска пенсия, която персонално се изплаща от Александър III, а по-късно от Николай II.
Неговото име носят:
Географски обекти:
Бряг Маклай, на североизточното крайбрежие на Нова Гвинея;
връх Миклухо-Маклай, в североизточната част на Нова Гвинея;
залив Миклухо-Маклай (66°45′ ю. ш. 118°00′ и. д.), в Антарктида, Брега Сабрина;
подводен връх Миклухо-Маклай в Тихия океан;
река Миклухо-Маклай, в североизточната част на Нова Гвинея, вливаща се в Новогвинейско море.
Други:
институт по етнография „ Миклухо-Маклай “ в Русия;
институт по етнология и антропология „ Миклухо-Маклай “ при Руската академия на науките;
монументи в Малин, Окуловка (Новгородска област), Севастопол и Сидни (Австралия);
улици „ Миклухо-Маклай “ в Москва, Русия и Маданг (Папуа-Нова Гвинея).
Той е руски етнограф, антрополог, биолог и пътешественик-изследовател, изучавал коренното население на Югоизточна Азия, Австралия и Океания, в това число папуасите на североизточния бряг на Нова Гвинея.
Роден е на 17 юли - 5 юли остарял жанр 1846 година в село Язиково-Рождественское, Новгородска губерния, в семейство на железопътен инженер. През 1858 година фамилията му се реалокира в Санкт Петербург и Миклухо-Маклай продължава образованието си във Втора Петербургска гимназия.
След като приключва гимназия през 1863, продължава образованието си във Физико-математическия факултет на Петербургския университет.
На идната година поради присъединяване в студентски митинги му е неразрешено да учи във всички съветски университети и той е заставен да замине за Германия.
Там се записва в Хайделбергския университет (1864) специалност философия, а по-късно изучава медицина в университетите в Лайпциг (1865) и Йена (1866 – 1868). Под управлението на професор Ернст Хекел, на който е помощник, се занимава с проучване на сравнителна анатомия на животните.
В качеството си на помощник на Ернст Хекел, в интервала 1866 – 1868 година, Миклухо-Маклай посещава Канарските острови, островите Мадейра, Скандинавския п-ов, Сицилия и Мароко.
През 1868 приключва образованието си и от март до май 1869 посещава Червено море и Мала Азия за проучване на низшите морски животни и същата година се завръща в Русия.
Експедиционно-полева активност (1870 – 1883)
От тясната си компетентност анатомия Миклухо-Маклай последователно минава към по-общите въпроси на естествознанието – антропология, етнография, география. Достига до извода за въздействието на естествената и обществената среда за образуването на културни и расови признаци у народите в другите елементи на света.
През 1870 година на кораба „ Витяз “, под командването на Павел Николаевич Назимов, за доказване на своите изказвания и по молба на Руското географско сдружение, се насочва в първото от множеството си пътешествия към Нова Гвинея.
От 20 септември 1871 до 19 декември 1872 изследва бита, обичаите и религиозните обреди на папуасите, населяващи североизточния бряг на Нова Гвинея, източно от залива Астролабия (5°15′ ю. ш. 146°00′ и. д.). По-късно брегът, на който обитава Миклухо-Маклай, е наречен на негово име. По време на пребиваването си там с огромно самообладание Маклай печели любовта и доверието на локалното население.
През 1873 – 1874 година със същата цел обхожда Молукските, Зондските и Филипинските острови. През втората половина на 1874 посещава югозападното крайбрежие на Нова Гвинея, а през 1875 обхожда Малайския архипелаг и полуостров Малака.
През 1876 – 1877 година прави странствуване в Западна Микронезия и Северна Меланезия, като посещава островите Палау, остров Яп и Адмиралтейските о-ви. От 27 юни 1876 до 10 ноември 1877 за повторно посещава Брега Маклай и е изключително благополучен да се срещне със своите приятели-папуаси, които го посрещат възторжено. На съображение на своите наблюдения Миклухо-Маклай стига до извода за видовото единение и роднинство на човешките раси, като унищожава антинаучните показа за съществуващите „ низши “ и „ висши “ раси.
Поради първите признаци на анемия и общо безсилие на организма Миклухо-Маклай е заставен да приключи навреме визитата си на острова и отпътува за Сингапур на лекуване, където остава повече от половин година.
Недостигът на финансови средства не му разрешава да се върне в Русия и през 1878 е заставен да отиде в Сидни, Австралия, където се заселва в къщата на руския консул. След това известно време живее в постройката на Английския клуб, а най-после в дома на известния и авторитетен публичен активист и учен-зоолог Уилям Маклей. Със съдействието на последния Миклухо-Маклай основава първата в Австралия морска биологична станция, недалеко от Сидни, където през 1881 се преселва да живее и която става негов непрекъснат дом до края на живота му.
От 1878 до 1882 година пътува из Югоизточна Австралия. През 1879 прави странствуване в Меланезия по маршрута Нова Каледония – Новохебридските о-ви – о-вите Банкс – Адмиралтейските о-ви – о-вите Тробриан – Соломоновите о-ви.
През 1880 и 1881 посещава югоизточното крайбрежие на Нова Гвинея с наказателна британска експедиция и с помощта на неговата интервенция командирът на кораба се отхвърля от изгаряне на папуаското село и поголовното изтребване на жителите му.
След следващото си завръщане в Австралия Миклухо-Маклай разпростира усилена пропаганда против търговията с плебеи в Океания.
През 1882 през Суецкия канал се завръща в Русия, като по пътя прави странствуване в Европа, където прокламира своите хрумвания за тъждество сред расите.
По време на пребиваването си в Русия се среща с император Александър III и му предлага да се сътвори морска станция и съветско населено място в Нова Гвинея на Брега Маклай, а също и стратегия за стопански и обществени преобразувания в живота на островитяните. Плановете му биват отхвърлени като утопични, само че съумява да погаси задълженията си и да финансира нова експедиция.
Последни години (1883 – 1888)
През 1883 година Миклухо-Маклай отпътува за Австралия. В Батавия среща съветския транспортен съд „ Скобелев “ (новото име на „ Витяз “ с капитан Вадим Василиевич Благодарев) и не може да устои на изкушението да посети своите другари в Нова Гвинея и от март до юни 1883 им гостува за финален път.
От 1883 до февруари 1886 живее в Югоизточна Австралия в учредената от него биологична станция, където през 1884 се дами за Маргарита, щерка на огромен австралийски земевладелец и политически активист.
През 1886 година Миклухо-Маклай, дружно със фамилията си, се връща в Русия и още веднъж предлага на императора „ Проекта Бряг Маклай “, като противопоставяне на немската анексия на острова, само че планът му още веднъж е отритнат.
Два пъти, през 1886 и 1887, посещава родното място на майка си град Малин, Житомирска област в Украйна. Там учи бита, обичаите и традициите на локалното население. Интересува се от произхода на града и неговата история. В близките села учи антропологичния градеж на локалните поданици.
Междувременно заболяването му прогресира и все по постоянно прекарва времето си в леглото. Умира на 2 април 1888 година в Санкт Петербург. Жена му и децата му след неговата гибел се връщат в Русия и в символ на високите заслуги на Миклухо-Маклай до 1917 година получават съветска пенсия, която персонално се изплаща от Александър III, а по-късно от Николай II.
Неговото име носят:
Географски обекти:
Бряг Маклай, на североизточното крайбрежие на Нова Гвинея;
връх Миклухо-Маклай, в североизточната част на Нова Гвинея;
залив Миклухо-Маклай (66°45′ ю. ш. 118°00′ и. д.), в Антарктида, Брега Сабрина;
подводен връх Миклухо-Маклай в Тихия океан;
река Миклухо-Маклай, в североизточната част на Нова Гвинея, вливаща се в Новогвинейско море.
Други:
институт по етнография „ Миклухо-Маклай “ в Русия;
институт по етнология и антропология „ Миклухо-Маклай “ при Руската академия на науките;
монументи в Малин, Окуловка (Новгородска област), Севастопол и Сидни (Австралия);
улици „ Миклухо-Маклай “ в Москва, Русия и Маданг (Папуа-Нова Гвинея).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ